Лофант

Лофанта е многогодишно, силно студоустойчиво, сухо устойчиво, непретенциозно към почвата, слънцелюбиво, декоративно, силно ароматично и не на последно място - притежаващо уникални медоносни и лечебни свойства растение. Достига до два метра височина и цъфти активно почти три месеца, а по своите лечебни свойства не отстъпва много на женшена.
Лофанта принадлежи към семейство устоцветни Laminae (Labiatae) и е култивирано растение. Най-широко е разпространено в Китай, Япония, САЩ, Канада и др
Стъблото му е изправено, силно разклонено и облистено. Листата му са едри, назъбени достигащи дължина до 10 см, а на ширина до 4,5 см. Цъфти с бели дребни цветчета, събрани в класовидни съцветия, достигащи дължина до 20 см. Те са разположени по краища¬та на страничните разклонения по стъблото.
Семената му са ситни, заоблено продълговати, тъмно кафяви, запазващи кълняемостта си до 2 години.
Лофантът се размножава основно чрез семена.
Семената се засаждат в малки сандъчета (подобно на доматите)на дълбочина 0,5 см в полиетиленови оранжерии в началото на март.Поникват 5-6 дена след засаждането, а след 1 месец се пикират. На открито се засаждат едва когато се установи трайно затопляне на времето- края на април.
Разсада се засажда на редове, като разстоянието от ред до ред трябва да е 60 - 70 см, а от растение до растение 25-30 см. По време на вегетацията трябва да не се допуска заплевеляване, да се полива при силно засушаване, а след дъжд или поливане, почвата се разрохква.
При ранно отгледан при оранжерийни условия разсад и засаден при благоприятни метеорологични условия, растенията започват да цъфтят около средата на месец юни. Интензивно продължават да цъфтят до края на месец август.
След септември, при благоприятни условия, от разклоненията на основните стъбла продължават да израстват нови леторасли с класовидни съцветия. Макар и по-малки по размери, те продължават да цъфтят и дават нектар до падането на първите слани!
Лофанта е прекрасен медонос, медопродуктивността, на който надвишава 400 кг от хектар. Пчелите охотно посещават растенията, а полученият от ЛОФАНТ мед има много приятен аромат и ценни лечебни свойства.
Учените - фитотерапевти уверяват, че няма такова заболяване, при което лечебните свойства лофанта да не помагат. Растението ЛОФАНТ действително притежава уникални лечебни свойства, затова се счита за символ на младостта и красотата. Той понижава кръвното налягане, регулира обмяната на веществата, прочиства кръвта, унищожава болестотворните микроби. В тибетската медицина наземната част на лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също и при гастрити, функционално разстройство на жлъчката, хепатити, действа благоприятно при лечението на пострадали от радиация.
За съжаление ЛОФАНТ е непознато растение на българските пчелари. А по своите медоносни качества не отстъпва на фацелията, а освен това е и ценна билка.
За сега в България този изключителен медонос се произвежда само от малцина ентусиасти. Един, от които е инж. Георги Пенев от Варна. Той е представил това интересно за пчеларите растение на Балканския конгрес на пчеларите в Истанбул в края на март 2007г..